неделя, 5 септември 2010 г.

Как Google контролира пазара

Можем да кажем и че колкото повече светът се глобализира, толкова повече компаниите разширяват своите пазари. Но също така, че колкото повече светът се променя, толкова повече се затрудняваме в неговото разбиране и толкова повече е невъзможно да работим, както сме работили досега.

Неслучайно книги със заглавия, които съдържат думи като "край", се издават все по-често. Само ще припомня емблематични заглавия като "Краят на историята" на фуку-яма и "Краят на рекламата, каквато я познаваме" на Серджо Зийман. Няма да продължавам. Но списъкът е дълъг.
Наистина правилата на играта вече не са същите. И трябва да ги знаем, за да имаме шанс да спечелим тази игра.

Какви са промените и как малките и големите компании се адаптират към новата комуникационна среда? Разбира се, няма да мога да спомена всичко, а и не знам дали някой изобщо може да го направи. Но ще се спра на онези, които предоставят реална възможност за конкуренция.

Без съмнение едно от основните предизвикателства пред бизнеса е скоростта на разпространение на информацията и нейният глобален обхват. Само няколко секунди са необходими, за да напишеш нещо, да го публикуваш от мобилния си телефон и тази информация да стане буквално достъпна за всеки с връзка към интернет, без значение в коя точка на света се намира. Това, което компанията прави в Северното полукълбо, мигновено може да предизвика реакция в Южното и обратно. И тази скорост заставя всички, свързани с изтеклата информация, да реагират възможно най-бързо. Работното време буквално става 365 дни в годината, а на всеки 4 години - по 366. Скоростта всъщност не пречи на никого, когато става въпрос за добри новини, но изобщо не ни харесва, когато те са лоши. И тук идва съществената разлика между големите и малките.

От опита досега можем да кажем, че големите компании реагират по-бавно, отколкото малките. Пирамидалните структури в корпорациите нерядко пречат за светкавична реакция, а тя понякога е от изключително значение. За пример можем да посочим закъснелите изявления на представителите на BP при разлива в Мексиканския залив и гневните и лавинообразни реакции на засегнатото местно население в социалните мрежи. Като добавим и последвалото високомерие на британската компания и веселите разходки с яхта на нейния изпълнителен директор - ето типичен пример за тежка криза на репутацията, тръгнала от онлайн средата.
Втората голяма разлика е в наличието на реални участници в комуникацията. Какво правеха досега големите - реклама в традиционните медии, промоции, директен маркетинг и т.н.
Мнението на потребителя се превръщаше основно в обратна връзка, с която невинаги се съобразяваха. Днес обаче мнението на потребителя е навсякъде и той сякаш иска да си навакса за всички тези години мълчание. И говори всичко, което си мисли - и добро, и лошо.

Е, да, но свикналите на медиен комфорт световни гиганти не обичат да чуват тези неща и много често се опитват да заглушат гласа на потребителя. В новата социална среда това най-често се обръща срещу тях. И тук примери колкото щеш. Светата троица на американската автомобилна индустрия - General Motors, Chrysler и Ford, бяха сред първите, които усетиха негативите на новите комуникации. Но и едни от първите, които успяха да се пренастроят и да възвърнат разклатеното клиен-тско доверие. И сега "шумовете" от всякакъв вид серийни повреди тръгват все повече от комуникационните отдели на автомобилните централи.

събота, 4 септември 2010 г.

Видове застраховане

Застраховането може да се класифицира по много критерии.

В зависимост от застрахованите лица с които е сключен заст­рахователния договор, различаваме: индивидуално застраховане, групо­во (колективно) застраховане и фирмено застраховане.
Индивидуалното застраховане обхваща индивидуалните, респ. семейните потребности на застрахованите лица. Обекти в личното застра­ховане могат да бъдат живота, здравето и личното имущество на физичес­ките лица. Този тип застраховане е строго персонифицирано, като данните на застрахованото лице задължително фигурират в застрахователния дого­вор.
Разновидност на личното застраховане е взаимното застрахова­не. То позволява застрахователния договор да се сключи със съпрузи, с лица във фактическо извънбрачно съжителство, с лица в родствена връзка, със съдружници в събирателно, командитно и неперсонифицирано дру­жество.
Груповото застраховане обикновено се организира от работода­телите в полза на група работници и служители. В този случай не е необ­ходимо застрахователния договор да съдържа имената и адресите на заст­рахованите лица, но техния брой трябва да е известен. Предмет на групо­вите договори могат да бъдат живота, здравето, работоспособността и пен­сионните плащания на работниците и служителите.
Фирменото застраховане има за свой субект едноличните тър­говци, търговските и неперсонифицирани дружества, бюджетните предп­риятия и други бизнес единици. Специфичното за този тип застраховане е, че то е имуществено застраховане (напр. при производствени аварии) и застраховане на отговорности.
► В зависимост от покритите застрахователни случаи застрахо­ването бива: животозастраховане, здравно застраховане, имуществено застраховане и застраховане на отговорности. В европейската застрахо­вателна практика имущественото застраховане, застраховането на отго­ворности и застраховането на производствени злополуки и професионални заболявания носи наименованието общо застраховане (§епега1 шзигапсе).
Животозастраховането е свързано най-вече със събития, касае­щи живота и платежоспособността на физическите лица. Такива събития могат да бъдат: професионални заболявания, трудови злополуки, пътни инциденти, бременност, неравновесия на трудовите пазари и др. Живото-застраховките могат да бъдат лични, взаимни и групови. Те покриват следните застраховаеми случаи: смърт, инвалидност (трайно загубена или намалена работоспособност), старост, брак (женитба), раждане на дете или навършване на определена възраст от детето, безработица. Много често на практика се предлагат смесени животозастраховки. Те покриват еднов­ременно няколко случая.
Здравното застраховане осигурява покритие на събития, които засягат здравето и телесната цялост на физическите лица. То изплаща меди­цински разходи или фиксирани суми за диагностициране и лечение, произ­тичащи от определени видове злополука или заболяване. Случаите при кои­то се изплаща обезщетение могат да бъдат: временна неработоспособност, хоспитализация, тежки заболявания, рехабилитация и др.
Имущественото застраховане касае движимото и недвижимо имущество на физическите и юридическите лица. Застраховка автокаско е такъв вид. То покрива както непос­редствените щети на имуществото, така и индиректните (логически) загуби от погиването на имуществото. Обекти на имуществените застраховки мо­гат да бъдат всякакви превозни средства, товарите по време на превоз (вкл. стоки, багаж и др.), сградите, парите и ценностите, кредитите (стокови и банкови), земеделските култури, домашните животни и птици и др. Съби­тията, за които застрахователите предлагат покритие са най-разнообразни: пожар, експлозия, гръм (мълния), буря (ураган), свлачища, проливен дъжд, градушка, измръзване, кражба и др. За да се получи конкретен вид имущес­твена застраховка трябва да се комбинират обектите със събитията, които могат да причинят вреди. Така се получава асортиментния чадър на всеки застраховател.
Застраховането на отговорности има за цел да компенсира вре­дите на трето лице, нанесени от застрахованото лице. За трето лице се смя­та всяко увредено лице, с изключение на виновното лице и неговото се­мейство. Пример за такъв вид е застраховка гражданска отговорност Самото притежаване и използване на движимото и недвижимо имущество поражда риск да се засегнат интересите на трети лица. Ето за­що застраховките за отговорности успешно се предлагат в комбинация с имуществените застраховки.
Застрахователят заплаща имуществените вреди на увредените лица (но не и вредите на виновното лице), пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и причинените им травми и смърт. Той покрива и съдебните разноски на своите клиенти по предявени претенции от увредените лица. Обикновено размера на изплащаните обезщетения е ограничен (в границите на догово­рената застрахователна сума). Застрахователят има право на регрес, което означава право да получи от виновното лице платеното обезщетение при определени условия.